ЧЕРЕШОВО ВРЕМЕ
на Пенчо Мутафчиев - полковник-поет
Помниш ли трийсет и четвърта - звездното бърдо:
три метра сняг, а косите свистят,
гладът като смок как ни стиска за гърлото,
в торбите ни няма дори мирис на хляб…
Осемнайсети май - помниш ли? Черешите зрееха.
Тогава ти плака за първи път!
Ех, полковник, как птиците пееха,
а сега като спомен високо летят!
Помниш ли колко се търсихме с тебе,
колко се лутахме в прашните дни?
Наздраве, приятелю, имаме време,
всички пристигат - не сме сами!
Желая ти още: щури коситби;
твойте череши да дават плод;
за стихове нови - листа да не стигат
и още - два пъти по толкоз живот.
Сега разбирам защо реката,
прииждайки бързо, оставя следи.
Осемнайсети май е славна дата,
от нея извират черешови води!
На добър час, приятелю, поете -
от капките - до теб сега,
от всички, които течем към морето -
и сме навярно най добрата река!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
малко по-различно от това, което сме чели досега, но е много хубаво!
