Jan 15, 2014, 9:45 PM

Червената боя

  Poetry » Civic
819 0 0

 

 

Червената боя забърка Дядо стар

по дяволска рецепта на друг брадат другар.

Той горе в планината забърка я завчас

и като зла прокоба остави я за нас!

 

Пренесе той боята в най-дивата страна

и в нейно име пламна безмилостна война,

и буря се понесе безжалостна и зла,

и спусна тя над нея непрогледна мъгла!

 

Под знамена червени умираха безброй,

за правда те зовяха и в смъртоносен бой

рушаха световете градени векове

и всичките разумни им бяха врагове!

 

За тях не беше нищо човешкият живот,

за тях човекът беше само гнусен скот!

И бъдеще прекрасно в мечтите си градяха

и всичко най-човешко да погубят успяха!

 

Червената боя и нас унищожи -

изцяло ни заля, удави ни в лъжи!

Разумните изби, а тъпите остави,

от нашата държава губерния направи!

 

Дано да дойде ден, когато от боята

най-долу да остане следа по знамената,

а  бяло и зелено отгоре да стоят

и те да ни напътстват към бъдещия свят!

 

15.01.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...