Oct 27, 2015, 8:42 PM

Честит Димитровден

  Poetry
434 0 1

Яхай коня си, брате Димитре,
и поемай към белите преспи.
Твоят поглед е чист и светъл,
твоят поглед е честен.


Развърти ямурлука снежен,
вече времето ти настъпи.
На стряхата змеят да се пореже,
че легендите са ни скъпи.

 

Твоят поход от днес започва.
Зимата ти е сестрица.
Вино в кани да си наточим,
да сипем месо в паница.

 

Ти водач си, ти си Светия.
Ти си ни пример за сила.
Ти си наш, да се плашат ония,
що нямат твойта закрила.

 

Нека името ти пребъде,
поклон до земи ти правя.
Бялото - сивото да пропъди.
Димитър е не име, а знаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Възхитих се ! Написано от човек, който даже не се казва Димитър!
    Ще го запомня и ще го повтарям!
    С уважение
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...