Честит празник на поезията
Той не празнува. Той така живее.
Танцува с облаци и диша красота.
Измисля свят и от душа копнее
да бъде негов, сбъдната мечта.
Развява истината като свое знаме,
непримирим, обичащ и сърцат.
Когато под дъга дори застане,
попива всеки неин топъл цвят.
Той често не разбира битието
и разговаря с вътрешния глас.
Той прави огърлици от куплети,
които са нарочени за нас.
Той, жадния ще напои със слово,
а гладния нахрани с добрина.
Поетът е посланника на Бога.
Поет е участ, карма и съдба.
Поетът като птиците е волен.
По него стрелят жалките души.
Не чувства в клетка, себе си свободен
и за това той пише, преживява и лети.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
