Честита Баба Марта
нарамила една торба.
Примоли ми се да поседне
и като слънце засия.
Не я познах. Старица ведра.
Но щом в торбата бръкна тя,
извади Пижо, после Пенда
и на ревера ми ги закопча.
"Бъди усмихнат - тя ми рече -
Аз нося здраве и любов!"
Е, няма как, познах я вече,
щастлив от този благослов.
Самата Баба Марта мене
със мартеница ме дари...
И като Слънце аз ще светя
през всички идни нейни дни...
Надявайте се, тя ще дойде
и вас ще ви дари с любов.
Щом с мартеничка ви докосне,
ще закипи във вас живот.
И спомените сиво-зимни
ще се превърнат в минал сън.
Бъдете румени и силни,
смехът да е вълшебен звън...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
