Feb 29, 2008, 11:12 PM

Честита Баба Марта

  Poetry
936 0 8
Дойде съвсем обикновена,
нарамила една торба.
Примоли ми се да поседне
и като слънце засия.

Не я познах. Старица ведра.
Но щом в торбата бръкна тя,
извади Пижо, после Пенда
и на ревера ми ги закопча.

"Бъди усмихнат - тя ми рече -
Аз нося здраве и любов!"
Е, няма как, познах я вече,
щастлив от този благослов.

 Самата Баба Марта мене
със мартеница ме дари...
И като Слънце аз ще светя
през всички идни нейни дни...

Надявайте се, тя ще дойде
и вас ще ви дари с любов.
Щом с мартеничка ви докосне,
ще закипи във вас живот.

И спомените сиво-зимни
ще се превърнат в минал сън.
Бъдете румени и силни,
смехът да е вълшебен звън...






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...