Чичовата нива
В памет на чичо ми
Захари Христов
Там, на чичовата нива,
върху пуст и стръмен слог,
жъне вятър, веят грива
само тръни, шипки, глог.
Помня чичо как замина
с китка, вдигнал в знак юмрук.
Мина лято... есен... зима,
вест зловеща стигна тук.
В бой загинал на балкана,
зейнал вражият куршум
на гърдите – люта рана,
на ревера – цвят зукум.
И с билет еднопосочен,
патрондаш и шмайзер къс,
към отвъдното прескочил,
влял кръвта си в шепа пръст.
Там, на чичовата нива,
върху пуст и стръмен слог,
днес се паметник издига –
плоча – стих до ален глог.
© Иван Христов All rights reserved.
