Среднощен час... Умора... Тишина...
 Крила разпери, сляпа Самота...
   Протегна нокти - дращейки Света...
  ... прибра ги - сграбчили една Душа...
..................................................................
... Там в Мрака - думи... думи...
... изля се - мъка, горест и печал...
  и... СМЪРТ намина, с дървени налъми,
    а Аз, от Болката Ти - свих се премалял...

Кристални капки две - сълзици,
 отрони преродена ми душата...
  Намокриха изсъхнали ресници...
   - попи ги с паяжина си - ръката...

Прегазена от Лицемерие, Предателство-Лъжа...
 Отдалечила си се ТАМ, де апатичната Тъма
  - насажда Срам горчив и СТРАХ, от Обичта...
  с чиято Свята Чистота - опитвах се да Те освободя...

Кристални капки, две сълзици - Бистрота...
 измиваха, за Теб и Мен света...
   и Силата им - (Сънища, Мечтите оживи...
... Аз питам се...? - Разбра ли?... Пожела ли ГО и Ти...?
       ... Уви...


 
06.04.2000год.