Jul 22, 2007, 12:33 PM

Човек на любовта

  Poetry
687 0 0
Земята казва: Аз ще те държа.
Дърветата казват: Аз ще те погаля.
Ръцете казват: Аз ще построя,
любов, за да мога да те изтерзая.
Луната обещава нежна нощ,
а пък тъмнината - непознати чувства.
Сенчести светлини, покрити в разкош,
обещават тази нощ за нас, но за други ще е чужда.
Тишината ни се заклева в мълчание
и ни подаравя своя буржоазъм.
Всяка част подарява своето призвание -
предчувствие, прерастнало във спазъм.
Тези ръце, тези ръце ни подаряват фигури,
фигури на прерастналата обич.
Ние, немите, сме щастливи, защото сме сигурни.
Прочитаме собствените слова във чуждия за нас повик.
Ръцете ни са най-коварното изкуство -
днес ги обичаш ,а утре... не.
Със тях изливаш страстно чувство,
но утре може би ще станат мразени от мен.
Но мен не ме интересува утре,
аз живея за сега.
Интересува ме само, че тук е
човека, когото обичам, моя човек на любовта.
Ще взема това, което ми обеща нощта.
Ще взема и ще се постарая
да те видя за момент, да те хвана за ръка.
Нощта ще запази наш`та малка тайна.
А нощта е толкова невинна,
пълна със спокойствие и блян.
Облича ни изкусно с неподправеност ефирна,
луната ни приветства, обикаля своя стан.
Човек на любовта, съжалявам, не зная как нашепваш.
Обичам само твоята изгаряща душа.
Там те гледам, а в очите ми изглеждаш
по-хубав от цялото обещание на нощта.
Любов моя, съжалявам, но не те забравих.
Съжалявам, но не посмях,
Човек на любовта, така и не те прежалих.
Не скрих и желанието да бъда с тебе пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...