Чудна приказка
Черна вест света обходи – черна вещица пороби най-прекрасната мома – Слънчовата дъщеря! Казвала се таз девица УТРИННА ЗОРА – ЗОРНИЦА. Жалели за нея всички – зверове и пойни птички, горските треви, цветята, всички хора по земята… Но от всички най-нажален бил един юнак прославен. За ЗОРНИЦА бил сгоден и се казвал ЯСЕН ДЕН.
Вещицата пък – грозница, се казвала ТЪМА–ТЪМНИЦА. Тя живяла в свойта къща със сина си – МРАК НАМРЪЩЕН. Искала да се сроди с ЦАРЯ–СЛЪНЦЕ, щом сгоди МРАКА с ясната ЗОРА.
Може ли такова чудо?! Вещицата май е луда! Невъзможно е ЗОРАТА да живее с ТЪМНИНАТА! Тя тъгува за ДЕНЯ, скрита в мрачна пещера. Тъжен е и той без нея…
Плаче СЛЪНЧО и не грее. От горчивите сълзи само дъжд студен вали. В скръб потънала земята. Хляб не раждали полята. Млъкнала и ПЕСЕНТА, а в човешките сърца сам спотайвал се СТРАХЪТ.
Но ЖИВОТЪТ възмутен скарал се на ЯСЕН ДЕН:
- Стига скърби и сълзи! Мъж ли си или не си? Сбирай вярната дружина – братя верни и роднини! Всеки ще те подкрепи, щом си смел и умен ти! Твоята ЗОРА – ЗОРНИЦА гасне в мрачната тъмница. Тръгвай МРАКА да сразиш и ЗОРНИЦА да спасиш!
Стреснал се засрамен ДЕН. От НАДЕЖДА окрилен, вдигнал своите другари. Грабнал кой каквото свари – кой със факел, кой със жар, та запалили пожар. С него МРАКА ослепили и ЗОРНИЦА тъй спасили. А уплашена ТЪМАТА скрила се във дън-земята!
СЛЪНЧО весел се засмял, над ЗЕМЯТА пак изгрял. Радостно запели птички, вдигнали цветя главички. Радвали се от сърце всеки мъж, жена, дете! Сватба вдигнали прекрасна ЯСЕН ДЕН с ЗОРАТА ЯСНА.
Приказката свършва тука, но със мъдрата поука:
Тъй светът е нареден – вечно спорят НОЩ и ДЕН. Мрази МРАКЪТ СВЕТЛИНАТА, спори ИСТИНА с ЛЪЖАТА. Нямат дружба, нито родство ПОДЛОСТТА със БЛАГОРОДСТВО. Тъй ЖИВОТЪТ повелява – ИСТИНАТА побеждава! А във битката със ЗЛОТО, победител е ДОБРОТО!
© Генка Богданова All rights reserved.
