Ти чувствал ли си се някога самотен?

Ти има ли си нужда от приятел?

Имал ли си нужда от утеха?

Искало ли ти се е да не бъдеш сам?

Не знам…

Не знам защо??

Не знам защо, но имам нужда да не съм сама…

Привидно съм усмихната,

щастлива, но вътрешно душата ми умира!

И само тук споделям си тъгата,

защото мира няма ми душата.

Приятели много, но в нужда далеч са…

Любов нежелана… при мен пак я няма…

И самотна заспивам, и се тъжна събуждам…

До мене е той… но само тялом…

Душата далеч е… вероятно до друга…

И денят е самотен, а приятели няма…

И умът замъглява, спотаява сълзата…

… Не бъди като мен…

… Не търси ти утеха…

Не търси любовта, в мен тя бавно умира!!!

Ти я убиваш и така си щастлив!

… и убиеш ли и мен?

Или ще ме пуснеш?

Но защо?

Когато нямам любов, при кого да отида?

И лъжеш ме ти…

И лъжа се аз…

И всичко скоро ще свърши, усещам...

Да, знам, на теб не ти пука…

Затова не мисли как ще се чувствам...

Не мисли…

                        ***

Живей си живота и дано, ако сърцето ти усети,

че иска мен… не е прекалено късно…

Не си убил мен и обичта ми…

И не си станал като мен – НАРАНЕН, САМОТЕН И НЕЩАСТЕН!!!

17.12.2006г                         Надя