Cтранник
Как в нощта ми леко влезе,
съня ми кротко посети,
луната тихичко излезе,
а на мен не ми се спи.
Терзания вдън душата,
будувам в този късен час,
как иска ми се да сънувам,
ала в теб се влюбвам аз.
Така разголих се пред тебе цяла,
чак до дъно ме прочете ти,
че за себе си сега се моля,
сърцето да ми върнеш ти.
Душата ми обрулена и гола,
заключена отвори ти,
дори и със сто катинаря за затворя,
единствен теб ще приюти.
Какво да сторя, сърцето ми кърви,
невъзможно достижим сега си ти,
разкъсана от нецъфнали копнежи,
чакам слънцето луната да смени.
С душевност чиста ме плени,
проникна в жилите, в най-тънките ми фибри,
Безпомощна съм... Нямам сили...
нито думи вече дори, само този стих,
за тебе, страннико, за теб го съчиних.
© Нина Павлова All rights reserved.
