И ако палитра е живота,

то чувствата са цветове.

Рисуването не върви по нота,

когато не рисуваш със сърце.

Изкуството не е за да е красиво,

а за да общуваш с твоята душа, 

ако търсиш красота ще бъде сиво,

така, че този глас ще заглуша.

Паля цигара, вадя лист хартия,

пиша рима, две - три.

Болката си в изкуство ще завия,

че сърцето нещо не търпи.

Вадя своите моливи

всички черни до един,

наострени добре - бодливи,

задаващи въпрос необясним.

Ако живота наистина е цветен,

защо са черно-бели моите картини?

Защо така объркан е, оплетен,

пълен със ъбсурди необясними?

Може би цветно е щастието само,

а черно бяла е тъгата.

А щастието ме напусна рано, 

изгонено от наглоста на самотата.

И все пак цвета си представям

как лилаво е вдъхновението,

а на синьото музата давам,

а зелено ще е въображението. 

Розово нека бъде детето,

а червено - естествено - сърцето.

Така, че стара приятелко моя - 

така наречена тъга,

приключи между нас двубоя,

на картините върни им цвета!

Мъчно ми е, но ще те напусна,

от усмивка ти ще бъдеш заменена, 

сивотата ти вече ще пропусна,

със цветове нека бъде тя сменена!