Да беше...
По стих на Веси-Лина "Да те ощипя ли, сестро"
Да беше я ощипало ли, сестро?
Дори шамар да беше зашлевила,
едва ли щеше да се събуди, милата,
да види в него грешният,
а не светията...
За ангел мисли се, горкият,
раздава притчите си вместо хляб,
жените изтерзани, с усет, сам намира
и им налива измислици, за да заспят.
И те заспиват, милите, жадували
за светлина и слънчева вода,
не виждат дъното на блатото,
потъват, а си мислят, че летят.
А тънката луна, забита във очите им,
разкъсва на парчета истините,
дълбае корените на живота им,
а той от тях без съвест пие.
Напива се от техните души,
и ангелският хор възпява,
а сетне, взел от светлината им,
със ангелска премяна се облича.
Да беше я ощипала!? Ала едва ли
очите си тя щеше да пробуди.
Отдадена сега на суетата си,
си мисли, че е неговата Магдалена.
А той, че е Спасител и Месия...
Месия ли? Та Господ е един!
И ангелите в хор за него пеят!
Ще се събуди ли и тя, да види,
че е една Богородица - Мария?
Не можеш да скверниш,
и да благославяш с една уста
и Господа, и... мрака...
Поетите, мръсници да наричаш,
а в себе си Месията да виждаш...
Да беше я ощипало ли, сестро?
Дори шамар да беше зашлевила,
едва ли щеше да се събуди, милата,
да види в него грешният,
а не светията...
За ангел мисли се, горкият,
раздава притчите си вместо хляб,
жените изтерзани, с усет, сам намира
и им налива измислици, за да заспят.
И те заспиват, милите, жадували
за светлина и слънчева вода,
не виждат дъното на блатото,
потъват, а си мислят, че летят.
А тънката луна, забита във очите им,
разкъсва на парчета истините,
дълбае корените на живота им,
а той от тях без съвест пие.
Напива се от техните души,
и ангелският хор възпява,
а сетне, взел от светлината им,
със ангелска премяна се облича.
Да беше я ощипала!? Ала едва ли
очите си тя щеше да пробуди.
Отдадена сега на суетата си,
си мисли, че е неговата Магдалена.
А той, че е Спасител и Месия...
Месия ли? Та Господ е един!
И ангелите в хор за него пеят!
Ще се събуди ли и тя, да види,
че е една Богородица - Мария?
Не можеш да скверниш,
и да благославяш с една уста
и Господа, и... мрака...
Поетите, мръсници да наричаш,
а в себе си Месията да виждаш...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
