Да бях

Да бях

Крадец да бях, за да открадна

блясъка на твоите очи,

който ден и нощ ме мъчи и кара ме да плача,

и да бягам от съня.

Лъжец да бях, за да излъжа сърцето си,

за да спре да го боли,

за да спре да ме кара да чувствам вина,

че сега съм сама.

Убиец да бях, за да убия спомена

за нежната усмивка,

която сънувам всяка вечер.

Птица да бях, за да мога да почувствам свобода,

да отлетя далеч от затвора,

в който се затварям сама,

далеч от всички познати хора и места.

Звезда да бях, за да блестя

само за теб в нощта,

за да можех всяка вечер да ти се усмихвам

и, без да знаеш, да ти пращам от свойта светлина.

Буря да бях, за да съм всеки път различна,

но винаги внезапна, безобидна и никога тиха.

За да оставям навсякъде след себе си следи,

така че всеки изгрев, всеки залез, всеки сезон и всяка звезда,

всяка секунда и всяка минута за мен да напомнят!

Вълна да бях – внезапно чувствата си да излея

върху някой стръмен бряг,

за миг с него да се слея

и после да изчезна пак.

Да бях забравила аз онзи сън,

да бях за теб различна,

ала не съм.

Аз съм такава и тъй те обичм -

мълчаливо, но истински и само теб!

И знай, че готова съм на целия свят това да извикам

и не ме интересува какво ще каже всеки друг човек!

Ала дали ще чуеш ти

или отново безразлично ще подминеш моя вик.

Това не знам, а може би не искам да зная.

Само във едно съм сигурна сега:

Обичам те, ала не успях да го докажа!