Да идва лятото обратно
Изчезват слънчевите дни,
снегът отново е на мода
и сякаш прави си шеги
величествената природа.
Навън не спира да вали
и улицата побелява,
и само в моите коси
цветът на лятото остава.
Как искам аз отново пак
да бъде топло и красиво!
И във сърцето летен знак
си нося още мълчаливо.
Ще чакам хубавите дни
и радостта от слънце златно,
не искам вече да вали –
да идва лятото обратно!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
