Mar 17, 2018, 10:07 PM

Да ме има

Poetry

587 0 0

Живейте
          в разкоша
                   на бездушните
                                        си вещи,
а беднота
             душевна
                      и нищета
                               жестока
лъха от сърцата ви -
                          гримирани,
                                       зловещи...!
...Че..., то и
                 Луната свети,
                                   но съдба
                                               безока
отредила
              да бъде,
                        когато
                                Слънце
                                          грее,
че тъй -
              във
                      небосвода
                    С
                       А
                         М
                            А
                              не се
                                     живее...!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

1.12.1979г.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0