Да можех
Да можех
В църквата притихнала сама
се молех аз на всичките светии.
И взирайки се в техните лица,
за ден се молех само....
с мен да сторят чудо!
Да можех в утрешния ден,
да се събудя аз с усмивка топла.
И ставайки да можех с лекота...
да върша чудеса...
и да помогна
само днес...
на повечето хора.
Да можеха да ме дарят с това вълшебство...
да вляза тихомълком аз в човешките души
и да погаля нежно...
меко
леко
и да премахна цялата омраза,
злоба
..............
мърсяща техните сърца.
Да имах само ден...
Да можех само днес...
Да имах тази чудотворна дарба.
Бих казала на всички с ясен глас:
Добри бъдете!
Усмихвайте се!
Злобата е грях!
Пепи
© Пепи All rights reserved.
