да оставим нещата така
Да оставим нещата така...
Да затворим очите на времето.
И във гроб, от инат окован,
да заровим мечтите ранени.
И проправяйки път през тъга
в предизвикана пропаст от ехото,
под кървящият дяволски смях
да посипем лицата си с пепел.
От доброто до злото е скок -
само мъничък къс от движение.
Слабостта е на волята плод
и заплаща се с изкуплението.
Да оставим нещата така -
да заглъхнат в напразно очакване,
като сън, потопен в океан,
да затворим вратата на лятото.
Нека ден от нощта да страни
във потъваща лодка от пробиви,
да загубим в безмълвни игри
и незрялото чувство на обич.
Да оставим нещата така...
да изстинат в ръцете на мълнии,
да разбием лозата във камък
и да стъпчем последното зърно.
© Дакота All rights reserved.
