Да пиша или пуша?
На терасата застанах
Небосвода с поглед хванах
Надвесих се над перилата
Гледайки на кръв земята
Бях ядосана и гневна
На косъм от това да ревна
Бях объркана, самотна
Кат при треска болна, потна
Вместо първо да помисля
Ръката ми цигара стисна
И засмуках от „мехлема“
Непомагайки с проблема
От къде ме тресна този навик?
В буреносен дим се пак задавих
Спомен снощен пак ме блъсна…
Целунах гадната цигара мръсна
Силуетът на баща ми
Редеше драми подир драми
От години ни тормози
На гърбовете ни се вози
Молим се да се разкара
Но заплашва ни с шамара
Много иска, но не дава
А семейството така не става
И ето че сгреших
По отровен път завих
Преди когато тъжна бях
На лист хартия
Думички редях
Сега не пиша, ами пуша
И в главата ми е пълна суша.
Не е стълба към небето,
Ами котва към морето.
Изгарям бавно вдъхновение
Имам нужда от спасение
Дробовете ми в тютюна мъча
Ало? Искам лекар да поръчам!
Жадно дърпам от цилиндър
А съм още малък Kinder
Не! Не бива да се впрягам
И над писането ще залягам!
Да пиша или пуша?
Ангелчето май не слуша!
Но с приятели съм на Клептуза
Те възвръщат мойта муза!
В кашлица цигара хвърлих
И в трупа ù се опърлих
С дим очите си омърлих?
Че сълза немощно текна
Едва ли! Но сърцето ми олекна
„Стига, стоп!“, викнах аз
За цигарите съм вече пас
Ала утре с друг акъл
Купих пак от магазина зъл
Кога ще имам воля
Този дявол да заколя
И да викам, и да моля
Сама съм срещу тоз порок
Ето взимам си урок!
Да пуша или пиша?
Мозъкът ми вече диша
Хвърлих тъпата запалка
Въоръжих се с химикалка!
© Y. Panda All rights reserved.
