Да си направим спомен
Да си направим спомен
Какво ще стане, ако утре ни няма?
Ако съдбата, жестока, ни раздели?
Какво ще стане, ако вече ни няма?
Ако пътищата ни се разделят вовеки?
Искаш ли да си направим спомен?
Един малък миг от вечността,
Който вечно да остане в сърцата ни.
Просто нещо, било то и незначително.
Просто бегъл спомен, че сме били тук,
Че някога ни е имало на таз земя.
Не искаш много, нали?
Само да мога да каже след години:
"Ето - това съм аз, а това бе той!"
И тогава да мога пак да се усмихна,
Спомняйки си онзи сладък миг,
Когато бяхме само ти и аз.
Когато откраднахме миг от вечността,
За да го направим част от нас.
Затова кажи - искаш да си направим спомен?
© Диляна Неделчева All rights reserved.
