Да вдигнем тост!
ДА ВДИГНЕМ ТОСТ!
Да вдигнем тост! За тебе... За това,
че твоят глас така успокоява...
За бъдещите дни, и за сега!
За миналото, дето ни сближава...
Да вдигнем тост! Да пием за децата,
които в нас пораснали са вече...
И за онази странница – Съдбата,
която пътищата ни пресече...
Да вдигнем тост! За мене... И за дните,
когато търсих тебе по света!
За сълзите, през нощите, в които
проклинах лепкавата Самота...
За щастието, дето всеки чака!
За хилядите влюбени очи...
За Любовта, качила се на влака,
за да докосне сродните души...
Да вдигнем тост! За вечната Надежда,
че всеки пъзел ще го подредим,
и за Живота, дето ни повежда
към всеки следващ сложен лабиринт!
Павлина Соколова
П.С. – Вдъхновението за този стих дължа на един филм, една песен и една чаша вино...:)
Филмът: „Чужденецът” (режисьор: Ники Илиев)
Песента: http://www.youtube.com/watch?v=Lm5P1lxD-_g
А виното... Виното няма значение! :)... На мечтателите им е достатъчна и една капка, за да потънат в размисли за живота...:)
...
© Павлина Соколова All rights reserved.
Да, все повече се убеждавам в умението ти да втъчеш сила в думите си. Това оформя характерен стил на писане, който е разпознаваем, което означава, че не си преходен автор. 
