Далеч от рая
Познато движение, познат аромат.
Кой си? Нямам нужда от отговор. Зная.
Ти си онзи мой стар непознат.
Ти си ангелът, изгонен от Рая.
Ти си гримаса от пронизваща болка.
Ти си въздишка от внезапно удоволствие.
Ти самият сигурно не знаеш колко
съм се молила за миг спокойствие.
Ти си парещо жив и мъртвешки студен.
Ти ме отравяш с любов заразена.
Ти си искрицата живот дълбоко в мен…
Ти си кървяща прерязана вена.
Ти ми даваш фалшива любов и наслада,
аз ти давам фалшива свобода
и те губя… но зная, че един ден във Ада
съдбата си, изгарящо, ще слея с твоята съдба…
Познато движение, познат аромат.
Кой си? Нямам нужда от отговор. Зная.
Ти си онзи мой стар непознат,
Който цял живот ме отдалечава от Рая…
© Павлина Ненова All rights reserved.
