Далеч от роден край
За жизнената ти пътека –
съдбата работа избра ти,
но не във бар със дискотека –
в далечни краища те изпрати.
Да бе управител на бар,
не би пътувал за чужбина –
сега със тира без другар,
далеч от дом и от родина.
Нощуваш ли – ти спиш в колата,
тя, дом ти е и за отмора.
Заспиваш мислиш за жената,
децата и за близки хора.
Споходи ли те в миг тревога,
когато пътят чезне в мрака –
спокоен си, ти вярваш в Бога,
следиш посоката по знака.
От вчера пак жена остави...
Седиш усмихнат зад волана.
Минаваш градове, държави,
пари са нужни, гониш плана.
Преминал си през мост на Драва...
пред теб безкрайна шир се стели...
Студено е... Снегът навява,
по пътищата черно-бели...
Нелека е съдбата твоя,
далеч от дом... и от Родина...
Бездомник млад. Без стряха своя...
на път... и ден, и нощ... в чужбина.
22,30 ч., 22 ноември 2009
("В този прекрасен роден край")
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
