Jun 1, 2007, 5:45 AM

Далеч от сърцето

  Poetry
1.1K 0 0

През нощта тичам сама,

невинни цветя настъпвам така,

не мисля за теб, но само сега

и всяка нощ се повтаря това.

 

Нежен като дъжд идваш във съня,

но само там оставаш такъв.

На сутринта отново си лош

и всеки ден ме режеш, сякаш с нож.

 

Казваш ми, че си ревнив,

но с кой се срещам, май не те е грижа.

Хвалиш ми се колко си красив,

но няма пак да си под мойта кожа.

 

Вече ми е все едно къде си.

Дори и пак да ми натякваш с кой си,

няма пак да ти се вържа,

няма пак да ти повярвам,

че за мене те е грижа!

 

Може пак да се обикнем, но след време.

Когато самотата на раменете ни задреме

и когато няма кой да ни погледне във очите,

и да ни върне спомените, и мечтите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...