Дали бе грях?
Да бродим нощем сред звездите,
да търсим своята сред тях,
а да намерим нас самите…
с любов… Дали това бе грях?
С теб двама да летим в мечтите,
окъпани във звезден прах,
и даже вятърът в косите
милувка да е… Бе ли грях?
Сияен, блясъкът в очите
да заличава всеки страх,
да свържем с теб в едно съдбите…
И питам се: Дали бе грях?
Да бъдеш в смисъла да дните,
не знам дали това бе грях,
но мога смело да извикам:
„Със тебе Бях!... Със теб Живях!...“
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
