Дали да си отида...
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична.


Аз дали да си отида...
Крушите в окото ми изсъхнаха,
ментово е слънцето изгаснало,
а вените от камъка се пръснаха
и мирише ми на нощни пламъци.

Аз ще си отида...
Лодката на смърт потегли,
люляците под сърцето ми запяха,
пропадащи стрелки ме сочат,
аз ще си отида... всички в мен умряха.