Дали е поезия
1
Далечен съм
на свойта същност,
препускам
без метафоричност -
това съм аз,
един безпътник
и всичко в мен крещи
до скъсване.
Набъбвам
в луди биоритми,
без
залези и пеперуди -
прибран
в оставащото нищо,
с ритника си
прогонил птиците.
2
С раздрусаните
нерви
с ужасно сърцебиене
в ръкавите
на времето
крещя на чучулигите.
Натровен
с прилагателни,
сравнения и изгреви -
старея
без очакване
да разбера делфините.
В претъпкани
тролеи
на задната седалка,
оплетен
в мръсни мрежи -
не смеещ да ги махна.
© Майк Тайсън All rights reserved.
