Дали си ме обичал
Моят отговор на Себична моя, на Леонид (Nepokylnal):
Л:
Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени,
бодат с обвивките напукани.
Ти искаше да си единствена,
а бе на друг съпруга. Схващаш ли,
че няма начин да си с двамата?
И не е грях, а проста истина.
Привличаше ме, не отричам.
Такава нежност друга няма.
Но да ми пречиш да обичам
свободните... това бе драма.
И полудявах от копнежа ти ,
заливащ ме като от ада лава,
Веднъж капризна, друг път нежна
ти колко пъти ме поставя
в абсурдни, тъжни ситуации
и всичко искаше да вземеш.
Какво очакваш днес - овации?
Ех, няма ли да се съвземеш?
Увлечен бях и ти прощавах
пороите от думи мътни,
в които свойто отчаяние
сама ти давеше безпътно.
Но стига вече! Опомни се.
Във мене вече нищо няма.
Душата си вземи. Спаси се.
От моята ще падне камък.
М:
Нима си ме обичал някога?!
Твърдеше го нееднократно.
Но колко пъти ме ранява
и се държеше непонятно!
Нима не знаеше коя съм
и че съм нечия съпруга?!
Бях искрена до болка с теб.
Не съм те вкарвала в заблуда.
Ти сам реши, към мене тръгна.
Кому сега вина вменяваш?
Реда във мен ти преобърна,
а днес отричаш, съжаляваш.
И не, не съм била надзорник.
Свободен бе да имаш всяка.
Криле ти давах, не намордник.
Не съм те молила да чакаш.
Забрави бързо как обичаш
и казваш в тежест съм ти вече.
И куп безумици изричаш.
Затваряш се и си далечен.
Нима това е любовта ти?!
От ден до пладне...и я няма.
Дали обичал си? Едва ли.
Живели сме в една измама.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
