Децата на гнева
Уморен от безпътица храбър народ,
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп,
пред златния дявол току коленичат.
До дъно изпразнени, мъртви души,
пред закона на Звяра във вярност се вричат.
Лудуват мъници сред глъчка щастлива,
а в бащини зеници тлее сълза
и пари жестоко - от въглен по-жива,
за утрото, дето вещае война...
Пиян и надрусан със завист и зло,
в легло от поквара отмаря Светът.
А Черният конник пристяга седло
за битка последна - на живот и на смърт.
Мъничко щастие тихо напира
в най, най-щастливите детски очи:
- Татко, не искам, не искам игрите да спират!
Но към утрото звярът безплътен пълзи...
Сгушена в моята, малката длан,
попива истории за храбър народ.
Малчуганът до мен - досущ великан,
рисува слънца по небесния свод...
Любов и Надежда - тази огнена сплав,
стопява на Конника черния меч.
Вместо битка последна, най-детският гняв,
изтрива с вълшебство безумната сеч...
Кирето, 22.05.2013 г., Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Автентично,силно и истинско!Поздрави!
-
Еднакво добър и в прозата и в поезията
Поздравления за този стих! -
"...над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак...".
Не искам и да мисля, какво ще се случи след година, две, десет...
Харесах! -
Браво!
-
Ивон,
поздравче и за Теб!
Лина Светлана,
моят малък син ми дава безценни уроци по Любов към Света...
Поздравче ! -
В тези две, сгушени една в друга длани- малка и голяма- е безкрайната надежда, радост, щастие, любов... Те са светлината на живота ни . Поздравявам те, Кире!*
-
С поздравления!
-
Танче,
хората сякаш спят, а Светът никак не върви в посока към мир. Мирът всъщност,започва да се гради от самодисциплинираността, от чувството,че трябва да оставиш нещо след себе си, да дариш и отгледаш Живот. Останалото се руши лесно с един замах. Нека бъдем Хора...
Поздравче!
Мария,
радвам се да Те видя отново! Винаги трябва да има Любов и Надежда! Без тях, всичко губи смисъл на мига...
Руми,
нещата са простички и затова ги казвам с такива слова. Няма смисъл от високопарност, излишна суета и перчене. Броячът цъка за всички.
Поздравче!
Роси,
радвам се, ако съм успял да докосна повече сърца с нещо добро.
Поздрави!
Оксимороне,
чест и почитания за уважението към моя скромен труд!
Поздрави!
Силви,
наистина е трудно. Понякога сънувам неща, които се сбъдват. Дано тези, които съм виждал, не се сбъднат през утрешния ден...
Нека Разумът победи!
Поздрави! -
И тук те поздравявам за истинския стих!
-
Не е лесно да се напишат тези редове... Поздрави!
-
Поздравления!
-
Много силно...
-
Най-силната гражданска творба,която съм чела!Стискам ти ръката съгражданино!
-
Хареса ми, Кире. Дано има само любов и надежда в детските очи! Поздрав!
-
Съпреживях всеки стих... Браво, Кире!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
благодарско за Уважението! Поздрави!
Сър Димитри,
правилно си ме разбрал, Човече. Имам лошо предчувствие относно страната и Света като цяло. Разбира се, всичко е в наши ръце и само ние можем да спрем безумието.
Жанет,
печелиш една слъъъъъънчева усмивка!
Миночка,
благодаря и на Теб! Щом е доксонало душата Ти, значи съм успял да предам точно емоцията...
Поздрави сърдечни !