Децата на гнева
Уморен от безпътица храбър народ,
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп,
пред златния дявол току коленичат.
До дъно изпразнени, мъртви души,
пред закона на Звяра във вярност се вричат.
Лудуват мъници сред глъчка щастлива,
а в бащини зеници тлее сълза
и пари жестоко - от въглен по-жива,
за утрото, дето вещае война...
Пиян и надрусан със завист и зло,
в легло от поквара отмаря Светът.
А Черният конник пристяга седло
за битка последна - на живот и на смърт.
Мъничко щастие тихо напира
в най, най-щастливите детски очи:
- Татко, не искам, не искам игрите да спират!
Но към утрото звярът безплътен пълзи...
Сгушена в моята, малката длан,
попива истории за храбър народ.
Малчуганът до мен - досущ великан,
рисува слънца по небесния свод...
Любов и Надежда - тази огнена сплав,
стопява на Конника черния меч.
Вместо битка последна, най-детският гняв,
изтрива с вълшебство безумната сеч...
Кирето, 22.05.2013 г., Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
