Dec 15, 2019, 4:33 AM

Дело №

  Poetry
699 0 0

ДЕЛО №......

 

Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки,


попълвани и умножавани смело
по пътя с устремени крачки.
Тръгвам по следите оставени -
стъпки по пясък, кал, снегове,


сред много стъпки проправяни,
стъпки на близки, приятели, врагове.
Едни са криви – с болка оставени,
други – тежки, като забита печал,


трети – леки -усмивки забравени,
други – отклонени – нов път е създал.
Има опожарени, вкаменени, стъпкани
от чужди отмъстителни крака.


Сигурно са се ритали и са се тъпкали,
защото кръг и кръв има в калта.
Но внезапно стъпките спират,
сякаш заподозряният е умрял,


но добре аз четейки разбирам -
тук го е дяволът, за сделка спрял.
Договорът сключили, той го е качил
на сатанинските си голи рамене


и престъпник от него сторил,
спрямо хората, Вярата, Боговете.
От тук, нататък стана много лесно.
Съвестта му да се лута я намерихме.


Душата си търсеше в неизвестност.
Прибрахме я и греховете премерихме.
Тя молеше за прошка на колене.
Молеше Светии, Бога, Дева Мария.


Сатаната даже прокажен прокле.
Виновна била тежката му орисия...
Но аз само следовател съм на грешника.
Други са неговите последни съдии.


Преоблякохме му набързо дрешките.
В ковчег го пуснахме... в пръстта.
А душата горе на небето отиде,
Бог да и определи греховността...

 

14 12 2015
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...