Искам денонощие от триста часа
и всичките да са белязани със теб!
И толкова да са - ще са ми малко.
Ще ги изпълня до минута с обич.
Ще ги преливам бавно в теб.
Ще ги броя напред, а после наобратно
и пак ще са ми малко.
Ще ги разделям на секунди
и всяка ще разпъвам като час.
Ще я запълвам с още обич аз.
И пак ще са ми малко.
Искам денонощие от триста часа!
И ако може още малко.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
