Sep 15, 2009, 10:10 PM

Денят избяга

  Poetry
614 0 5

 

 

"Денят избяга"


Египетска жарава посипваш,
по кожата ми пари кошутено.


С очите душата събличаш,
бавно е, разкъсваш платеното!


Изливам се жива в ръцете ти,
с тях рисувам извивки в червено.


Оставаме само по себе си...
Със свлечена илюзия до кръста.


Нагазваш нежно водата,
щастлива съм, ще те напия.


А денят застана до вратата,

загледан през прозореца засрамено.


След малко се изчерви и избяга,

застилайки вятър в дантелено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...