"Денят избяга"
Египетска жарава посипваш,
по кожата ми пари кошутено.
С очите душата събличаш,
бавно е, разкъсваш платеното!
Изливам се жива в ръцете ти,
с тях рисувам извивки в червено.
Оставаме само по себе си...
Със свлечена илюзия до кръста.
Нагазваш нежно водата,
щастлива съм, ще те напия.
А денят застана до вратата,
загледан през прозореца засрамено.
След малко се изчерви и избяга,
застилайки вятър в дантелено.
© Боряна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
