Dec 26, 2005, 11:56 AM

Детето в нас

  Poetry
1.1K 0 3

Сега на бъдни вечер
все още вярвам аз,
че сбъдват се желания
на детските копнежи.
На малки дози искам
дъхът им да ме топли
да има и за после и
никога да не привършват.
Чистите вълнения на
малките желания,
които сътворяват
пориви мечтания.
Детето в мен все още
да бъде живо
и моето сърце
да си остане чисто.
Така да си остана
до сетния си миг
да лекувам всяка рана
с усмивка на своя лик.
Дай Боже всекиму
от детските мечти
детето оживено
във нас да се роди.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ми... аз съм си също дете! Ама щото съм 95кг. ме мислят за МЪЖ? Аз съм едно ГОЛЯМО (като заоблено кебабче ДЕТЕ!) Къде ми е сега подаръка, а...? Що няма за мен подарък? Ма, ти не чете ли предишното стихотворение? Ми предложи се ти за подарък! Ейййййй, да бе верно-ПРЕДЛАГАМ СЕ!!! Не мъ щатъ!!! Я си слагай оценката и изчезвай, че ей сега ще мине "admin", и...!!! Ми... 6 - за подаръка!!!
  • Да се роди!Браво и от мен!
  • Прекрасна мечта. Браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...