Диагноза
Откриха ми надежда във сърцето,
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно
на болничния скучен апарат...
Откриха нещо истински нередно,
фантом незнаен, ребус непознат.
Откриха ми усмивки във душата,
под белите клепачи светлина!
Една незнайна болест, непозната...
хем близо, хем далече от смъртта.
А шантавите облаци прегръщат
на космоса болящите нозе,
тъй както у дома си се завръщат
най-верните, най-умните коне...
Откриха ми магия във косите,
прашец от кедър в мозъчния ствол...
Фиксираха по миглите извити
есенция от бяла морска сол.
А вятърът, целунат от дъгата,
умилква свойта плюшена снага
в студената сериозност на стъклата,
тъй както куче топли с дъх плътта...
По дланите налучкаха резките,
прокарани от вярност и инат.
По бузите ми мирис от сълзите...
По устните остатъци от глад...
Измериха във китките ми пулс
на огън,
а по глезените тънки
свалиха отпечатъци от блус.
Целувките по лакетните гънки...
А облаци, слънца и ветрове
редуват нелогичния си ход.
Те сливат и разделят светове,
смъртта преобразуват на живот.
По уликите в дългия картон
професорите Пенев и Петров
заключиха по казуса фантом...
Откриха във сърцето ми любов.
© Катя All rights reserved.
, сега ще си го харесам и тук. Браво! Предпочитам такава диагноза пред другите, дето са малко страшнички. Поздрав най-сърдечен... 
