Из “Песен на песните” 1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината. 1.17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
- Врати към словото разтварям, пред тебе се опомням ням. Във порив непромислено изгарям пред образа ти в светлина облян.
- Светулчица за мен си в мрака, и страница разтворена на книга. Завършеност, като мелодия която в танц небесно ни въздига.
- С дихания лудуващи те пиша, по гривите на смисъл полетял. Със капчици по слънчевите нишки, с мълчание по стих ... най-бял.
- А аз те проткривам във цветята, в задъханите думи на деня. Разтварям се до теб под Светлината, с която идвам тихичко в съня.
- Сънувам те. Ухания прелитат над шумни водопади и реки. А ромона на капки се преплитат, подобно на любящи се снаги.
- Стоя над теб, подобно Афродита. Сияние, което те закриля. Не спирам в мисълта ти да се скитам, а Любовта е Път и той ни дава сила...
"Има един път към рая и на земята, този път се нарича любов!" - А. Пенчева
За мен любовта е всичко и Дай Боже, всекиму такава сила! Поздравления за стиха1
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прегръдка!