Jun 15, 2005, 11:01 AM

Диалог между Пороя и Светлината / Cefules & Joanna_vas/ 

  Poetry
867 0 5
Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови.


- Врати към словото разтварям,
пред тебе се опомням ням.
Във порив непромислено изгарям
пред образа ти в светлина облян.

- Светулчица за мен си в мрака,
и страница разтворена на книга.
Завършеност, като мелодия
която в танц небесно ни въздига.

- С дихания лудуващи те пиша,
по гривите на смисъл полетял.
Със капчици по слънчевите нишки,
с мълчание по стих ... най-бял.

- А аз те проткривам във цветята,
в задъханите думи на деня.
Разтварям се до теб под Светлината,
с която идвам тихичко в съня.

- Сънувам те. Ухания прелитат
над шумни водопади и реки.
А ромона на капки се преплитат,
подобно на любящи се снаги.

- Стоя над теб, подобно Афродита.
Сияние, което те закриля.
Не спирам в мисълта ти да се скитам,
а Любовта е Път и той ни дава сила...

© Йоанна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ти си прекрасен човек Дими, прекрасен!
    Прегръдка!
  • Красиви сте и думите ви светят! Поздравления, майстори на дуета, пеете, както пеят влюбените!
  • Благодаря и от двама ни
    А мисълта на Пенчева - тала е и нека е сила
  • "Има един път към рая и на земята, този път се нарича любов!" - А. Пенчева
    За мен любовта е всичко и Дай Боже, всекиму такава сила! Поздравления за стиха1
  • Вълшебно!Изваяна е всяка дума...и любовта се лее!Поздрав!
Random works
: ??:??