Диалог между Пороя и Светлината / Cefules & Joanna_vas/
Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови.
- Врати към словото разтварям,
пред тебе се опомням ням.
Във порив непромислено изгарям
пред образа ти в светлина облян.
- Светулчица за мен си в мрака,
и страница разтворена на книга.
Завършеност, като мелодия
която в танц небесно ни въздига.
- С дихания лудуващи те пиша,
по гривите на смисъл полетял.
Със капчици по слънчевите нишки,
с мълчание по стих ... най-бял.
- А аз те проткривам във цветята,
в задъханите думи на деня.
Разтварям се до теб под Светлината,
с която идвам тихичко в съня.
- Сънувам те. Ухания прелитат
над шумни водопади и реки.
А ромона на капки се преплитат,
подобно на любящи се снаги.
- Стоя над теб, подобно Афродита.
Сияние, което те закриля.
Не спирам в мисълта ти да се скитам,
а Любовта е Път и той ни дава сила...
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови.
- Врати към словото разтварям,
пред тебе се опомням ням.
Във порив непромислено изгарям
пред образа ти в светлина облян.
- Светулчица за мен си в мрака,
и страница разтворена на книга.
Завършеност, като мелодия
която в танц небесно ни въздига.
- С дихания лудуващи те пиша,
по гривите на смисъл полетял.
Със капчици по слънчевите нишки,
с мълчание по стих ... най-бял.
- А аз те проткривам във цветята,
в задъханите думи на деня.
Разтварям се до теб под Светлината,
с която идвам тихичко в съня.
- Сънувам те. Ухания прелитат
над шумни водопади и реки.
А ромона на капки се преплитат,
подобно на любящи се снаги.
- Стоя над теб, подобно Афродита.
Сияние, което те закриля.
Не спирам в мисълта ти да се скитам,
а Любовта е Път и той ни дава сила...
© Йоанна All rights reserved.
Благодаря и от двама ни 
