Jan 9, 2025, 2:53 PM

Директива

  Poetry
235 0 0

                 Д И Р Е К Т И В А

 

Природата е винаги с естествено поведение,

а това,че Лос Анжелис мощно и ярко гори

в резултат на човешките сбъркани мнения

за посоката на пътя,страшно много горчи.

 

Лошото на идеите нестандартни

е,че много трудно биват приемани,

абсурдната глупост не оставя им място

със сенилните си брътвежи по важните теми.

 

Енергийните фосили продължават,да ни убиват...

Въртележките и Соларите са безсилни,

Термоядреният Синтез Съзнанието промива

в продължение на седемдесет и пет вече години.

 

Тези дъвки са безсилни и противоречиви!

Марк Аврелий от деветнайсет века го вече твърди:

"Всичко,естествено идва и си отива,

за дискомфорта на себе си се сърди."

 

Всеки ден потвърждава се Истината,

че нашия път отдавна е сбъркан,

че ни управлява Хаоса на политическа свинщина

и накрая в ямата ще ни замъкне.

 

Насилвам се,да не пиша,но се не трае,

като гледам по телевизора енергийните капацитети

в оторизираната ерархия,без капка познания

на Природата за неписаните патенти.

 

Не ме е яд изобщо на Сахаров,

но ми е жал за безперспективното бъдеще,

моделирано върху фундамента на енергийните фарсове,

що душите горят и давят заедно с колите и къщите.

 

Когато Истината е естествена,проста

и решава кардинално проблемите,

е трън в очите на умствено босите,

които брутално-арогантно властта са завзели.

 

Бизнесът изправен е днес пред угроза

заради поскъпването ново на тока,

явно се сбъдва мойта прогноза,

че Енергетиката е длъжна,да поеме нова посока.

 

Съвременната Икономика

се нуждае от много и мощна енергия,

непосилна за политически гномове,

неспособни за адекватна стратегия.

 

09.01.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...