Дисекция на моето аз
600
0
1
Вътре в мен е безкрайно, но няма място за реалност.
Във вените ми тече страх, понякога се съсирва любов.
Вдишвам съшити обещания, издишвам разпорени думи.
А болката е моето наказание за неправилно обичане.
В моето време миговете са съблечени от часовниците.
В моята пустиня кактусите са абдикирали от бодлите.
В моята вселена взривовете раждат неизличим вакуум.
В моята планина вятърът разнася празното навсякъде.
Извън мен е твърде тясно за истините, които нося.
Отвъд мен - прекалено близко, за да повървим двама.
Покрай мен - посоките започват да водят навътре.
Навсякъде съм и никъде - дори не мога да се изгубя.
© Мария Василева All rights reserved.
