Вътре в мен е безкрайно, но няма място за реалност.

Във вените ми тече страх, понякога се съсирва любов.

Вдишвам съшити обещания, издишвам разпорени думи.

А болката е моето наказание за неправилно обичане.

В моето време миговете са съблечени от часовниците.

В моята пустиня кактусите са абдикирали от бодлите.

В моята вселена взривовете раждат неизличим вакуум.

В моята планина вятърът разнася празното навсякъде.

Извън мен е твърде тясно за истините, които нося.

Отвъд мен - прекалено близко, за да повървим двама.

Покрай мен -  посоките започват да водят навътре.

Навсякъде съм и никъде - дори не мога да се изгубя.