Mar 27, 2006, 6:21 AM

Дива

  Poetry
1.2K 0 0

Пясъка през пръстите се стича,
вълните се разбиват в морските скали,
вятъра дърветата съблича,
красиво е ,нали?
Да искам да живея,
да се радвам на морета и гори,
да бъда част от таз природа аз копнея,
и в сънищата ми дори..
Искам залеза огнен за изпращам всеки ден,
да гледам как угасват слънчеви лъчи,
луната да изгравя единствено за мен,
да се оглежда в морските води....
А сутрин чайки с писъка си да ме будят,
с новия ден да се раждам отново пак и пак.
да скитам аз щастлива,
неукроима,дива и красива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Радоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...