Dec 20, 2006, 2:33 PM

Днес станах рано

Poetry

1.6K 0 0

Днес станах рано
и един слънчоглед ми намигна -
един слънчоглед -
уникален за всяка картина
със толкова жълти листа.
Погледна към мен -
просто момиче със някакво име
и скучна черно-бяла душа.
И, о чудо!
Видях слънцето в него,
и слънцето гледаше в мен...
гледаше ме със семките бледи
на слънчогледа дете.
Със зелените облаци
(вместо листа)
пусна корени в мен -
дали не ме сбърка със Земята?
Пусна корени в мен,
право във мойта душа,
тъй както само могат цветята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0