Дневникът на един млад беладжия - 20
Мама днес помага зимнина да правим.
Чушките червени, месести и прави
вече сме обрали. Вън пече ги Мери.
Чичо Ваньо работа също си намери.
Огънят поддържа и на тенекия
той с маша обръща. Пари му, горкия,
ала мъж нали е, гък дори не казва.
Смее се и нови вицове разказва.
Седнал съм на столче. Гледам отдалеко.
Колко е добър и духовит човека!
Баба Койна мие празните буркани.
С хубава закуска още отзарана
този ден започна. Искам да се включа
и задача своя вече да получа.
- Мите, донеси ми, баба, от мазето
тенджера голяма. Може тази, дето
сиренето правим. И капака искам.
Белените чушки с него да притискам.
Аз търча щастлив, че мога да помогна.
"Влязал съм в системата, вече съм се логнал."
Само че таблетът е една играчка.
Тука се работи: всеки - със задачка!
Пъргаво данасям тенджерата синя.
- Чушките ще белим в нея, мили сине! -
мама на стълбището сяда, аз до нея.
Знам, че са истинали, ала пак не смея
ципичката тънка с пръсти да събличам.
Хващам ги неловко и със жест комичен.
Чичо Ваньо хвърля погледи през рамо.
Нека като него да порасна само!
И кола ще карам, и ще ремонтирам,
всичко сам във вкъщи - без да корегирам.
Мама е избелила чушки десетина,
докато мечтая аз за след години.
Гледам как старателно после ги подрежда.
Даже ги повдига, че да се изцеждат.
Фабрика консервна със конвейр поточен!
Сякаш съм натиснал аз вълшебно копче.
Всеки е на място важно от процеса.
Приказка, но не за калпави принцеси!
Баба Койна пълни чистите буркани.
- Имам във мазето още аз от лани,
но и на Евдокия няколко ще сложа.
Вкусни са! Отварям ги вече не със ножа,
а като повдигна ръбчето с лъжица.
Казах ли ви - тази баба е умница!
Мога като нея лесно да се справя.
В дневника записвам си - няма да забравя.
Мери вече в кухнята масата нарежда.
Пълнените чушки с апетит поглеждам.
- Бабо, ти в чинията две на мен да сложиш!
- Виж, че са големички! Да не се изложиш?
Сядаме и вкусни са чушките за всички.
В порциите техни даже са по трички.
Аз като юначе с моите се справям.
След обяда чичо Ваньо се изправя
и предлага нещо много интересно.
- Мите, ти хвърчило пускал ли си? Лесно
с теб ще го направим. С переста опашка.
А пък утре нека стреляме със прашки.
Хвърлям се към него да го разцелувам.
- Вкъщи, чичо Ваньо, често сам тъгувам!
Мама ме поглежда - с укор ли, не зная.
- Вън с деца от блока Митко си играе -
казва притеснена и с вина в гласа си.
Спомням си близнаците двама от класа си,
дето бяха правили у дома хвърчило...
Но сега и аз ще имам! Колко мило!
Чичото за всичко нужно е помислил.
Купил ми е блокче с разноцветни листи
и със малка ножица, телбод и лепило
той измайсторява моето хвърчило!
На полянка слънчева с него аз отивам
и конеца дълъг от кълбо отвивам.
После се затичвам с поглед към небето.
Книжното му тяло под ресните свети
и опашка къдрава весело ветрее.
Моят смях извира и така се лее,
че го чува сигурно мама вън на двора.
Аз хвърчило пускам! Тъй щастлив съм, хора!
Чувствам, че душата ми днес крила получи!
Ах, какво ли още утре ще се случи?
Следва:....
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Твоето постоянство в четенето доставя на мен удоволствие и радост, Зиги!🤗 Другите вече са забравили изживяванията на малкото Мите, но ти го връщаш на сцената за нов живот! Благодаря ти!🍀
-
Много послушен сладур е Митето! Помня като малък майка ми ме караше да пека чушки на балкона и аз все се чудех как да е измъкна, много дразнещо ми беше, бунтарствах 😂😂 но частта с хвърчилото ме накара да се чувствам и аз сякаш политам! Браво, чета с огромно удоволствие! 😊
-
Хубаво ми е, че запазваш интереса към изживяванията на малкия ми герой, отразени в неговия дневник, Силви! Прегръщам те!💕
-
Хвърчило, звучи ми като знаме на детството. Чета с радост.
-
Обичам си го този герой и наистина го наричам за късмет! Дано все хубави неща му се случват вече!🦋
-
Чета и си мисля - лаптопи, таблети, дронове...Тенекията, печените чушки, лютеницата, хвърчилата...Два различни свята. Късметлия е Митето!
-
Мила Иржи, поласкана съм от думите, с които ме хвалиш и от това, че дори и със закъснение, не пропускаш да прочетеш последните истории от Дневника на Митето!
Благодаря ти с прегръдка!🤗🌹💞 -
Като чета колко подробно и вещо се описват случаите, ми се иска да отбележа, че не само фантазията на авторката ражда тия прекрасни разкази, но и умението й да забелязва детайлите от събитията като от какво се прави хвърчило или как се отваря буркан....И това поднесено в безупречна и разбираема форма, която доставя удоволствие!
-
Мечтите наистина имат ефекта на хвърчило за душата ни, Марианка!😃 Лека седмица ти желая!🌹
-
Пожелавам ти в твоя живот да има винаги съпътстваща магия, на която не можеш да устоиш, Жоро!😃
Лека и ползотворна нова седмица! -
Това, за калпавите принцеси ме разсмя 😋
А хвърчилото си е магия...
Тук съм и следя 😊
Поздравявам те. -
Радвам се, че се връщате в детството с тази история, момичета, и че чувате гласа на спомените си! Благодаря за топлите коментари, Светличка и Миленка!🙏🌹💞
-
Лее се като сладка, медена вода с детски глас
-
Връщам се в детството, толкова сплотено е семейството. Късметлия е Митето!🤗
-
Много съм щастлива, че като малко дете, след като свърши приказката, която му четат, ти, Генек, казваш
"продължавай"!😃 Тези истории дават крила и на мен, приятели!
Благодаря и на вас, момичета за нестихващия интерес, който проявявате към моя малък герой!🤗🌹💞 -
И моята душа получава крила, докато чета...
Мари, благодаря ти!🌹 -
Продължавай! Следя с интерес.
-
Може да стане космонавт! Много приятни са историите на Митето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
