Дневникът на един млад беладжия - 4
Спал съм като къпан. (Тука няма баня!?)
Някой беше станал рано отзарана
и из къщи чуден мирис се разнесе.
Баница ли баба Койна днес ни меси?
Майка ми я прави със кори готови.
Гледам я в ръцете, покачен на стола.
Но защо ли казват: "Тъй и баба знае!"
Тази тук със сигурност по-добре ухае.
Скачам от леглото, втурвам се на двора.
Там петелът герест с друг комшийски спори.
Вежен обикаля, сякаш проверява
има ли и други, дето вдигат врява.
Мери се задава с менче във ръката.
- Станал ли си вече? Издоих козата.
Леля ми е стара. Много и се чудя
как успява с всичко! Рано се събуди.
- Баница пече ни, аз усетих вече!
- Леле, Мите бабин, страшно си човече!
Хвали ли ме Мери или ми се кара,
не разбрах. Но пита: - Искаш ли попара?
Ха сега де! Искам! Не от млекомата,
млякото подарък днес е от козата!
Баницата гледам. Как се е надулааа!
Сякаш е решила (може да е чула!),
че с попара искам аз да я заместя
и в тавата важно тя се е наместила
и се е надигнала, за да изкушава.
Баба Койна искрен поздрав получава.
А пък аз объркан съм. От къде да почна?
Но попарка хапнах си с две парчета точно
баница прекрасна, още топла, сочна,
дето в магазините няма как да видиш.
Вярвай ми! Наистина! Чак да ми завидиш!
После вън излизам да си поиграя.
Вързано за стълба някакво магаре
иска в прахоляка да се отъркаля.
Може би горещо му е, аз от где да зная?
Но ми дожалява тъй за клепоушко,
че отвързвам бързичко бедния сивушко.
Той лениво тръгва край една ограда.
Гледам - в двора има животинска свада.
Кучето-пазител прасчо е подгонил.
Под една черница, своя плод отронила,
рие то със зурла, сякаш търси корен.
Чул за олелията, възрастен мъжага,
тръгнал във каручката коня си да впряга,
спуска се към кучето, нещо му говори.
А квичи прасето, огласява двора,
сякаш се оплаква от доброто куче,
на обноски някакви взело да го учи.
Както си вървя така все край чужди къщи,
стигам до полето чак. Искам да се връщам,
но нали в пресечката кривнал бях за малко,
знам ли откъде дойдох? Не запомних... Жалко!
Тръгвам наобратно аз, после пък надясно.
Спирам се. Загубих се. Вече ми е ясно.
Среща ме една жена. Моя страх съзряла,
спира се до мене тя, блага, засияла.
- Я кажи, юначе, в кой си тук на гости?
Още нещо пита ме, но език залостен,
скрил се е зад зъбите и мълчи уплашен.
- Успокой се, миличък! Няма нищо страшно!
- Сещам се за името - баба Койна беше!
Изведнъж жената, както си стоеше,
взе да ме прегръща, сякаш сме роднини.
-Знам я! Дядо Петърчо, дето се спомина,
бе на мене вуйчо. Имаш братовчеди!
Те в града живеят. Като тебе бледи,
слънце не видяли, скрити все в панелки.
Хваща ми ръката тази моя лелка
и ме води право тя при двете баби.
- Мите, знаеш чедо, със сърце съм слабо! -
Мери бе подхваща още отдалече.
- Стига си ме плашил! Обещай ми вече!
Следва:....
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радваш ме с това, че си търсиш приказката, мило пораснало момче! ☀️ Моят син е на твоята възраст, може би затова те чувствам така близък!❣️ Ти си само с 33 дни по-малък от него, той ми е мартеничката!🤗
-
Продължавам... страхотен е този сладур Митето! Браво! 😊
-
Той ми е добричък, с прозвището страда.
Чака думи с обич Митко за награда!😃 -
Всеки ден е чудо, за доброто Мите,
все добросърдечно почват му белите.
-
С тези си думи ми направи страхотен подарък! Черпя те с най-голямата диня от пазара!
-
Ще продължавам да те чета и дори ще си ги разпечатам в папчица...
-
Рени, толкова си щедра и подхранваш с думите си вдъхновението ми, благодаря, мила!🍀🌻🍀
Пепи, а ще има ли кой да чете този роман? Аз наистина съм в състояние да го напиша. Но какво ще се случи после с него... -
Не разказ, цял роман в рими май ще се получи? Поздравления!
-
Перфектна мелодика, образност и сюжет!
-
Дано ти е " вкусна" и следващата част, Ина! Радваш ме много с постоянството си на читстел!🍀🌻🍀
-
Вкусно!
-
Не съм живяла на село, но като дете ходех за няколко седмици през лятото при леля си ( сестра на майка ми) в с. Сан Стефано. Не е в Турция, на 18 км. е от Карнобат. Пеех по мелодията на една популярна песен:
Ядат ми се катми, ядат ми се-е-е! И само след половин час под прага на стаята се промушваше завладяващото ухание на катмите, които леля вече правеше за мен!Тази жена беше невероятна!(Лека и пръст) Толкова много я обичах, а тя беше готова да направи всичко, което пожелая. Никога няма да забравя малкото момиченце, което, като видеше, че се прибира от къра ( полето) се втурваше засияло към нея, а тя му викаше: " Недей, бе леля, виж ме каква съм потна, прашна..!"
а аз я целувах и стисках така, сякаш ще избяга. Тя се смееше и ми казваше, че няма по-голяма
" целувачка" от мен...
Дано в това, което пиша, наистина се усети дъха на селския живот, Иржи!🌻🍀🌻
Дени, довечера ще пусна новата част!🌻 -
Пословично е това ранно ставане на село, за да се направи баница с точени кори, а не "купешки"! Това знам от литературата, а ти ме подсети, Мария, че ми се яде, та ще си направя, но и до сега не зная да точа кори...А трябва да си живял на село, за да опишеш така детайлно един ден там!...Със всички звуци и действащи лица! Сега разбрах чак, че магарето се търкаля в праха...Много сладкодумно разказваш!!
-
Не си, щом пишеш тези приказни стихове. Само музата ти има нова посока,а ние очакваме продължение. ❤️
-
Утре сутринта ще направя и ще ти я изпратя по куриер! Но няма аз да я точа. С готови кори ще бъде...
А си спомням как на 22 години разточих тиквеник на чуждо място.
Бяхме отишли на гости на едно приятелско семейство и аз така уверено запретнах ръкави..
Ех, каква бях, а каква мързеланка съм сега! -
Мари, не съм на диета. Ще хапна баничка с прегръдки ,🤗🤗
-
Такова фино момиче като теб не е ли на диета? Прегръдката също храни, Дени!🌻🍀🌻
-
Връщам се,понеже не успях да ти кажа вчера,че освен че е страхотно и ужасно огладнях!
-
Кети, много ме зарадва присъствието ти! Благодаря, че си тук! ❤️ ☀️ 🌹
Шо, изчервих се като малко момиче от похвалите ти! Едва ли Ран Босилек би казал това за написаното от мен, но ми стана много мило от твоята щедра оценка! А след нея вдъхновението ми направо ликува! И ти благодаря!🍀 -
Първите седем години - блажени, светли и незабравими!
-
Ако Ран босилек бе жив, щеше с гордост да те потупа по рамото и да каже: " Браво!!! " .
-
Стойчо, спомените наистина ухаят!
Детството е времето, към което всички се връщаме с умиление.
Благодаря ти!🍀 -
Ех,че как ухае!🙍♂️🌹
-
Моят спомен е за мамината баница. Тя влезе без да ме пита в тази история. Но наистина много ви се радвам, че си " хапнахте" от новите беладжийски пакости на Митето. 🌻
Благодаря за глада ви към стихотворната приказка, която вече четвърти ден подготвям старателно за вас: Георги, Ники, Марианка, Цветенце и Деа! ❤️ -
Баничката на баба... Чудесен детски свят - всичко ново и непознато е приключение. Поздравявам те, Мари!🌹🌹🌹
-
От бабината баница няма по-вкусна❤️ Искрено му завиждам на Митето 😊 Но пък виртиуално се почерпих и аз 😊 Много мило дневниче изпълнено със спомени, надявам се за всички нас! 🌹
-
Мери тази поредица е чудесна!
Потапяш се в един детски свят, на пакост , игри и неволи!
👏👏👏🙌🙋🙊 -
Дояде ми се домашна баничка...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
