Дневникът на един млад беладжия - 6
Марко е магарето. То не ще да бърза.
(Знаете го, дето онзи ден отвързах.)
Баба ми остава къщата да пази.
По-добре! Не искам "лука пак да сгазя".
(Било поговорка. Мери тъй ми каза.)
А и тя не знае пътя към бостана.
Вежен след каручката тича. Калпазанин!
Не че му се сърдя, нека да сме трима.
Място във возилото и за него има.
Баба Койна леко поводите дърпа.
На главата тя е с бялата си кърпа.
Аз си имам шапка, правена от вестник.
Питаш как се прави? Бързичко и лесно!
Слънцето напича. Марко мързелува.
- Хайде, бе магаренце, няма да пладнуваме! -
вика му старицата и пришпорва леко.
- Бързай, че бостанът ми още и далеко!
Кучето излязло е вече пред каручката.
- Сякаш знае пътя! Много умно куче! -
казвам аз, а Вежен припка надалече.
- Митееее, върло слънце, много ни напече! -
баба Койна тюхка се. - Ей го, зад баира
е бостанът, рожбо! Стигаме и спира
Марко под дърветата. Там открил е сянка.
- Не, не си дошъл до тук като на седянка! -
хока го старицата. И ръка ми иска
лесно за да слезе. Тя с вода се плиска
и превързва кърпата, свлякла се по пътя.
- Тука ще подложим ето тези пръти
да не се търкулнат и да паднат дините.
Хайде, избери си първи! Идвай Мите!
Но коя да бъде? Гледам ги с възхита.
- Тази как е, бабо? - аз с усмивка питам.
- Виж ме, ще я чукна, тъй ще я опитаме.
Чуваш ли? А другата чука на зелено.
Първата, детенце, ние с теб ще вземем.
Марко, мирен стой, че трудно тя се вдига!
Трябва да напълним цялата талига.
Нося и чували. Хайде да я сложиш.
Тука под седалката пъхнах, Мите, ножа.
Хапвал ли си, сине, диня на бостана?
Там, където коренче семките са хванали,
най са сладки, чеденце! Ето, да опиташ!
- Бабо Койне, виж се за какво ме питаш!
Знаеш, че живеем в град голям със мама
и, че друго село никъде си нямам.
Докато говоря, пъхам във устата
аз парче от динята. Сладка е! Децата
има да завиждат, като им разкажа.
- Синко, май че целия ти ще се омажеш! -
смее се старицата. - Но ще те изкъпем.
Имам лятна баня. Малко поизкъртена,
но във два варела най-отгоре сложени
слънцето водата хубаво загрява.
Не е като в блока, но за лятос става!
Чувствам, че преядох с тази диня знойна.
Трябва да помогна аз на баба Койна.
Мъж съм. Нямам осем, ала тя е стара.
Утре аз ще ходя с нея на пазара
до градчето близко дини да продавам.
За търговец мама казва, че не ставам,
но ще видим вярно ли тя е преценила.
Баба Койна в сянката малко се е скрила,
ала после двамата бързо и чевръсто
дините товарим. Тя подпира кръста,
но не се оплаква. Качва се в каруцата
и по пътя черен с много прах и буци
връщаме се в село. Мери ни очаква.
Вежен от умора лекичко прикляква.
Но пък е лудувал и се е разходил,
не като с каишка някой да го води.
- Мите, дай си дрехите! Влизай да се къпеш.
- Бабо, от бостана аз ти нося пъпеш! -
връчвам аз подаръка жълт на баба Мери.
- После ще си хапнем. Аз и друг намерих
във чувала с дините! - ми се хвали баба.
- Знаеш ли, пораснал си! Беше хилка слаба,
а сега си, бабино, май с коремче вече!
Утре и на майка ти туй ще кажем! - рече.
Стоплен от водата, тъй съм се отпуснал,
че дори на пъпеша почвам да се муся
и в леглото бързичко мушвам се накрая.
Колко дни сме тука! Смятам, но не зная.
Докато се питам, аз щастлив заспивам.
Нощ със дъх на лято нежно ме завива!
Следва:...
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В тази пандемия няма да ме пуснат. Но знам, че ще ги зарадвам. В младите си години съм работила и като детска учителка и тогава с една кукла на Педя човек- лакът брада им разказвах приказки на прима виста, като обединявах в един сценарий няколко любими тяхни различни герои. Никога не можех да повторя сглобената новоизлюпена приказка, но дечицата ме гледаха със зяпнали уста, а аз се чувствах наистина прекрасно... Затова с този проект ми се прииска да изживея отново тези чувства от миналото!🌺
-
О, благодаря ти, че ми споделяш... аз нямам деца, та не знам... но си мисля, че би им харесало 😊 Отказала ли си се от плана да четеш на деца в детските градини? Звучи като много готина идея! Извинявай за спама 😊
-
А дали с децата ще бъде така? Тук го четат хора, на възрастта на родителите им и не знам как тези, към които предимно е адресирано, ще го приемат със своите си усещания. Имах намерение да ходя в детските градини и сама да се уверя в ефекта, четейки аз на децата, но Ковид пандемията провали намеренията ми.
Аз се отплеснах нещо, извинявай! Всъщност трябва да ти кажа само благодаря!🙏🍀 -
Много хубаво! 😊 Толкова приятно ме кара да се чувствам докато чета! ☀️
-
Толкова много ме зарадва присъствието ти, Плевелче! Точно завърших 26-та глава от Дневника и сядам да я качвам в сайта. Дано успея да поддържам интереса ти!
-
Ех, че е хубаво при баба на село! Друго си е видиш, че дините не растат по дърветата. 🥰
-
Отначало симпатягата имаше повече почитатели, взеха да оредяват... Но днес е във възторг от проявеното ти внимание, Наде!💕
-
Сладко, слънчево лято, дини, слънчогледи...Завиждам на Митето!
-
Хубаво ми е, че съм събудила такива прекрасни спомени у теб, Иржи! ❤️
И аз си представих погледа на тези сирачета в момента, в който им подарявате по една 🍉 диня! Сякаш съзнанието ми " фотографира" тази радост!!! Благодаря за споделеното! -
Нови и все интересни случки, и така разказани, че направо се видях и аз в каручката с дините...В Лом имахме малко лозе, нямаше декар, но една година нашите посадиха бостан.Голям урожай беше, взехме каручка под наем, но аз ходех пеша до нея, защото ме беше страх да не ме обърне! Дините не продадохме, защото не го можехме тоя "занаят", а ги подарихме-срещу нас имаше сиропиталище.И няма да забравя лицата на децата от него, които получаваха не парченце, а по цяла диня/в Лом им казват любеници, а на пъпешите дини!!/ и цял пъпеш! А ние се радвахме на тяхната радост..Виждаш ли какъв спомен извика в мен, Мария?...
-
Стана ми много мило от твоя коментар, защото го получавам от един добър прозаик, а това, което пиша, е една своеобразна повест в стихове. Много ти благодаря за тази подкрепа и искрен интерес към малкия ми герой!🍀
-
Изгълтах го на един дъх! Толкова е увлекателно! И, мисля, дори човек, който не е палувал като малък при баба и дядо на село, пълноценно ще изживее тези вълшебни емоции, благодарение на това великолепно произведение!🙏🏻
-
Нали? И аз така мисля, Рени!🍀
-
Така изглежда щастието!!!
-
Нека този дъх не те напуска, Деа!🍀🌻🍀
-
"Нощ със дъх на лято" и мен зави нежно 💖
-
Никой не забравя вкуса на детството, Цвети, и аромата на лудориите, попили безрасъдство и безстрашие в едно. Благодаря ти, за споделеното и бликащата в коментара ти обич! ❤️
-
Много, много свежо и лятно с вкус на диня😊🍉!
Спомних си за нашето магаренце Марко, за лятната ни баня, за бостана и за всички красиви детски мигове. Благодаря отново, Мари❤️! -
Благодаря ти, Ники! Честно казано, приятно ме изненада с интереса ти към моите детски приключения!🍀
-
Много се забавлявам с тази поредица Мери!
Чета с интерес! -
Благодаря за положителните ви коментари, Георги и Марианка! 🌻Човек от малък се учи на стойностите в живота и аз се опитвам да докажа това с този Дневник. Дано продължа да привличам интереса ви!🍀
-
Да, когато човек е щастлив, дати не следи...
Поздравявам те. -
Ина, толкова живо рисуваш бъдещте предполагаеми изживявания на Митето, че аз усещам положителното ти отношение към моя малък герой. Благодаря ти!🌻
-
Казах ти, Мария - за завиждане е Митето, с този селски туризъм и мускули ще направи още два пъти на бостана и като полее царевицата, и обере пипера и доматите... ще чакаме лютеница, усещам аз
Поздрави - забавлявах се. Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
