Дневникът на един млад беладжия - 11
С тези тъжни мисли трудно се заспива.
Баба е самотна и не е щастлива.
Аз пък като шило се въртя в леглото,
но решен съм вече да творя доброто.
Дядо се споминал преди пет години.
Другите си имат не един - двамина.
Аз, да си призная, даже татко нямам.
Паднал от строежа... Затова и мама
повече работи. "Тези пусти сметки!" -
все така ми казва. И не е кокетка.
Слага си червило, но не се лакира.
Дрехи в магазина евтини избира.
Баба Мери даже често и се кара,
че не се поддържа и изглежда стара.
Мъж съм, ала малък. Друг на тях им трябва.
Затова желая с чичо Ваньо сватба
баба да направи и да се усмихне.
Всички са заспали. Къщата притихна.
Трябва да попитам моя бъдещ дядо.
Чух къде живее - зад една ливада,
още като влиза пътя във селото.
Стига беладжия! Митето-доброто
искам да ми викат още утре рано,
ако мъж на баба чичо Ваньо стане.
***
Спал ли съм - не зная. Вън е вече светло.
В двора кукурига, буди ме петлето.
Скачам, че задачка днеска имам важна.
Нищичко на Мери няма аз да кажа.
Тихичко излизам, да не види баба.
Вежен ме подушва със муцунка слабо
и отзад при зайците сигурно отива.
Аз затварям портата и надясно свивам.
Лошо е, че къщата точно аз не зная.
Може да попитам някой най-накрая.
Всички го познават. Той е личен тука.
- Ти, дете, не си ли на Марийка внука? -
някаква жена ме спира из засада.
- Тя се казва Мери и е баба млада!
- Сине, тъй я знаем всички в наше село.
На къде, детенце, рано си поело?
- Чичо Ваньо търся, със кола зелена.
Той си има лодка. Вчера вози мене.
- А защо не тръгна с тебе баба Мери?
Сам ще се изгубиш. Как ще те намери?
- После със колата той ще ме откара.
Взира се учудено в мен жената стара
и започва съвестно да ми обяснява:
- Ще броиш пресечките. И на трета вляво
свиваш зад чешмата. После е ливада.
Къщата висока е, с каменна ограда.
А и по колата ти ще я намериш.
Зиме е в гаража. Лятос - вън "трепери"-
смее се жената, с мене се шегува.
Думите последни даже аз не чувам
и като подгонен хуквам в прахоляка.
Работа си има, а пък тя не чака.
***
Ето я! Открих я! Няма никой в двора.
Как сега да викна? Но иззад стобора
виждам, че излиза моят чичо Ваньо.
- Яааа, Митаче! Ти ли си? Мен ли търсиш рано?
Аз му се усмихвам, но мълча смутено.
Даже и езикът ми като заледен е.
- Мери ли те прати? Или си със нея?
Аз мълча объркан. Думичка не смея
да отроня сякаш. Става неудобно.
- Мите, отпусни се! Чувствай се свободно!
Изведнъж изплювам камъка в устата.
- Сам ли тук живееш или със жената?
- Как ме питаш само! Аз не се ожених.
Някой сменя булки, аз колите сменях...
"Ето че познал съм!" - мисъл в мен се стрелна.
И една голяма радост безпределна
лудо затанцува като балерина.
- Как дойде до тука! - Непозната стрина
точно ме опъти и не сбърках пътя.
- Щом при мен дошъл си, нека влезем вътре -
чичо Ваньо леко вече ме побутва.
- Не, не се събувай! Влизаме обути.
- Баба ми заръча аз да те извикам.
- Мене ли? - учудва се. (Чичо Ваньо, свиквай!)
- Нещо друго каза ли? - Вика те веднага!
- Подскажи ми малко! Покрив ли ще стягам?
- Тя ще ти разкаже! Моля те, побързай! -
смело уверявам го със език развързан.
Той каскета взема, качва се в колата
и след малко вече сме двама пред вратата.
Мери изненадана портата отваря.
- Ти кога излезе? Чака те попара.
Изхвърчал си бързо, без да те усетя!
Тука се затичвам и със скорост трета
влизам смело вкъщи. Нека поговорят.
Само аз ще зная: Първа крачка - сторена!
Следва:.......
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ей, Митачето, какво добро момче е наистина, никак не е беладжия 😊😊 разсмя ме, ама сладур голям! И пак съм тук за сутрешната ми доза добро настроение. Много, много се радвам на тази поетична история! 🌻🌼🌸
-
Моят обичливо е щастлив, че четеш дневника му с такъв интерес!
-
Става все по-интересно. Пък и ерген с кола и къща. Развесели ме, Мари! Тичам нататък... -
И той те гушка, готов да отвърне на целувката ти!🌹
-
Иде ми да го нацелувам това Мите!
-
А аз наваксвам с писане, че няколко дни не съм разплитала историята на Митето и той ще се сърди!🤣 Мило ми е като те видя на страничката си, Деничка!🌹
-
Наваксвам.
-
За сега продължавам! Щом и моите читатели го искат - разбира се, Иржи!💕Историите сами разширяват обсега на действието и на мен самата ми става по-интересно. Днес сигурно ще продължа с писането на продължението.
Хубав да е денят ти, приятелко!😃💞 -
Браво на Митето! След белите- едно добро дело ще направи- ще сватоса баба Мери...Децата имат голям нюх, винаги харесват правилния човек! Ами като свърши с белите, направи и сватлъка, нали все още ще измисляш, Мария?...
-
Ники, коментари като твоят ме карат да продължа! Да видим до къде ще я докара сватовникът!🤣
Благодаря ти!😃 -
Чудесна поредица Мери!
Много е забавна! -
Ами ние затова си го обичаме, нали?🤣 Благодаря ти, Марианка!
-
Той не решава от тяхно име, но е горд, че е вече " Първа крачка - сторена!" И аз казах браво на Митака!🤣
-
😊
Сватоса ги вече 😊
Поздравявам те 😊 -
Митака ти изпраща поздрав, Деа!🤣
-
Малък хитрушко
-
Моме, може, всичко може, Пепи!🤣Сценаристът трябва да взема под внимание и предложенията на читателите. Благодаря ти, че започна деня си с моя добродушен палавник!💕💞 Успешна седмица ти желая!😃
-
ХА ха! Мери!
Попарата, дето го чака, да не излезе метафора?
-
" Баба си отглежда годежарин в пазвата", но да видим как ще погледне тя на идеята на внука си!🤣Ще видим, дори и аз не знам накъде ще тръгнат нещата! Но усещам, че вече сте обикнали Митето, а това за един автор е наистина важно. Благодаря ви сърдечно, Мони и Доче!💕💞💕9
-
Талантлив сватовник, Митко се оказва
(баба си отглежда годежарин в пазвата.)
Ха дано успее с плановете храбри
откога мечтая да ида на сватба. -
Хаха, тоз сватовник добродушко. В началото го съжалих милото Мите, но после успя да ме разведриш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ох... размечтах се нескромно! Благодаря ти, Зиги, 🙏трябва да ти измисля една награда като почетен читател!🌺🍀🐦