До баба
Здрасти, бабе. Как си, добре ли си? Браво, радвам се. И аз съм добре. Как е дядо, липсвате.... знаете. Надявам се да сте добре. Как е печката бабе, гори ли? Топли ли ви вас там. Защото нас тук не. Няма те, вечно да готвиш на нея. Да ухае на теб и на прясно кафе. Малката стаичка вече е празна. Вече не ни събираш на празнична маса. Вече е празно и пусто, ...да влиза.... вече никой не ще. Няма я бабата, няма го и тичащото дете. Бастунчето бабо забрави си тука. Стои на стената заспало, замряло. Да тропа, вече не ще, а тайно в сърцето - боде. Шкафовете още пълни са бабо с твоите дрехи и с твое кафе. По прозорците някога вечно огрети, вечно е спуснато старо перде. Понякога още усещам топло в сърцето си , а от печката никак не лъхва на жар. Все още понякога иде ми да съм палава. Да тичам пак, като пръв хулиган. Все още усещам ароматът на готвено и още иска ми се да бъда дете, но теб вече отдавна няма те, бабо, а скоро... и аз ще си имам свое дете.
© Натали П. All rights reserved.
