До понеделник
Щастлива си, че имаш него,
нещастна си, че нямаш мен.
Във понеделник си симфония от приливи.
Във вторник отливът обтяга струни жилави,
страхът стърчи, незащитен.
Прекрасно е, че имаш него,
ужасно е, че нямаш мен.
Във сряда хвърляш котви в неговите заливи.
В четвъртък сълзи ближат лодките подпалени
от твойте факли, дъжд червен.
Ти искаше да имаш него,
не вярваше, че искаш мен.
Във петък си измисляш нов атлас от истини.
Във събота пустеят всички твои пристани,
денят скимти, обезверен.
Не виждаш ли, че губиш него?
Не знаеш ли, че търсиш мен?
В неделя пак ще хвърлиш вятър във платната си...
А в понеделник ще се сблъскам с тебе някак си
и ще потъна с теб, блажен.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
