Добре дошла.
Не чукай.
Влез.
За теб домът ми е отворен.
Аз чаках те и вчера, и нощес.
Да дойдеш тихо тази заран.

Спи ли ти се? Изморена ли си? Гладна?
Влез, ела, не се страхувай.
Знаеш ли, колко много ти се радвам.
Не! Недей...
... Не отминавай...

Влез де, влез, защо стоиш на прага?
Нима, невлязла, ще си тръгнеш?
Ела, Любов, че самотата
е моя дружка безпощадна.

Много път си извървяла, зная,
и благодаря, че спря до моя праг.
Аз легло и стол за тебе пазя.
Ела, Любов, не мога да ти бъда враг.