Aug 11, 2007, 3:48 PM

ДОБРИНА

  Poetry
626 0 3
Денят притихва уморен. Заспива.
Вървиш до мен с нозе. Едва.
Аз няма да те питам. За деня.
Не ща да знам. Едно и също. Спря.
Като кълбо от нерви. ИзтърколЯ.
Ние се изгубихме. В карамбол.

За измет, помия, развала,
разправят. На големия екран.
Ние грешници. Или неврници.
Роим се. Избуяваме като бурени.
Презряли. Или презряни. Или прозряли.
                                             Мишената.
Политическа мъглявина.
                        Без да се вдига завесата.
Не проклинаме деня.
                         Нищо не се случва.
Поне добрина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...