Aug 11, 2007, 3:48 PM

ДОБРИНА

  Poetry
630 0 3
Денят притихва уморен. Заспива.
Вървиш до мен с нозе. Едва.
Аз няма да те питам. За деня.
Не ща да знам. Едно и също. Спря.
Като кълбо от нерви. ИзтърколЯ.
Ние се изгубихме. В карамбол.

За измет, помия, развала,
разправят. На големия екран.
Ние грешници. Или неврници.
Роим се. Избуяваме като бурени.
Презряли. Или презряни. Или прозряли.
                                             Мишената.
Политическа мъглявина.
                        Без да се вдига завесата.
Не проклинаме деня.
                         Нищо не се случва.
Поне добрина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...