Дрън
Събудих се. Нещо се хлопа.
Кой пак ми разваля съня?
Дрънчи каруцарски Европа
и в пепел превръща калта.
А бяхме замесили глина
за тухли на новият дом.
Дрънчейки през нея премина
и глината стана на сол.
Надеждата цяла прашаса,
В мираж се превърна домът.
Дрънчеше Европа ужасно,
дори ми отне и съня.
И други каруци дрънчаха
от спомени с фес и чалми.
Всички, под моята стряха.
Не може от шум да се спи.
Народът обаче привикнал,
не чува поредния дрън.
С дрънченето явно се свиква.
Хвала на спокойния сън.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
