Дуел
Пистолетът? Оставям го!
На дуела ще стрелям със думи.
Безпогрешен съм с тях. Не пропускам целта.
Те се впиват във тялото.
Вместо локвата кръв помежду ни,
твойта съвест ще лепне. Тя ще е всъщност кръвта.
Ти трепериш сега?
Преди да е почнал дуелът?
Та куршумът е вече готов в студената цев.
Укроти си ръката.
Постарай се плътта да уцелиш.
Своя изстрел ще чуеш, приличащ на рев.
Ще се срутя студен.
Тишината ми ще те прониже.
Ще отекват словата години след моята смърт.
Всеки спомен към мен
ще те връща и то все по-близо,
докато сам разбереш, че в теб е грехът.
Защо се отказа?
Хайде, стреляй, да свършва.
Само с толкова думи ли твоята смелост убих?
Пред словата не важи
куршумът. И той се прекършва.
Аз съм твоята истина и затова победих!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
