Дует след празно минало
В зениците – остатък самота.
На дъното горчилки се отцеждат.
Изхвърлям ги и сбирам пепелта,
останала от старите надежди.
Не ме боли от миналото в теб.
Не помня как и мога ли да плача –
изправям се с подбити колене
и за късмет във шепата с петаче.
Нататък става лесен моят път.
Накъсаните мигове се връзват.
Омекват тръните и милват, не бодат.
Огней, сърце, не давай да измръзна!
В зениците – остатък тишина.
Но си отива. Стига съм мълчала.
Дует в душата звънва – песента,
що в нощите мълчани съм мечтала.
На дъното горчилки се отцеждат.
Изхвърлям ги и сбирам пепелта,
останала от старите надежди.
Не ме боли от миналото в теб.
Не помня как и мога ли да плача –
изправям се с подбити колене
и за късмет във шепата с петаче.
Нататък става лесен моят път.
Накъсаните мигове се връзват.
Омекват тръните и милват, не бодат.
Огней, сърце, не давай да измръзна!
В зениците – остатък тишина.
Но си отива. Стига съм мълчала.
Дует в душата звънва – песента,
що в нощите мълчани съм мечтала.
© Роси Савова All rights reserved.
